От политиката в пчеларството
Петко Атанасов е трето поколение пчелар. Преди да се ориентира към този бизнес, той се занимава активно с политика. Бил е зам.-кмет по общинска собственост в Община Пловдив. Професионалният му път обаче взема друга посока. Преди 5 години с братовчед си взема 2 кошера с идеята да ги отглеждат полулюбителски, а и носталгията към пчеларския поминък на рода надделява. Петко бързо се увлича по пчеларството и постепенно увеличава кошерите до 190. По Националната пчеларска програма има реализиран проект за закупуване на кошери и нови пчелни семейства. Те са разположени на две местности над село Драгойна, община Първомай. Мястото е уникално – с разнообразна растителност и минерална вода. Предимството е, че в района няма интензивно земеделие, което е гаранция, че пчелите са опазени от вредното въздействие на пестициди.
Кошерите са сред разнообразна растителност – полски, широколистни, иглолистни и местни медодайни растения, между които драка и др., от които се получава превъзходен планински мед, богат на различни полени и билки. От миналата година медът е сертифициран като биологичен. Реализира се на дребно в търговската мрежа, но се мисли и в насока експорт. „Като здравословна храна все повече се търси чист и качествен български мед, особено покрай ковид пандемията“, казва фермерът.
Голямото предизвикателство пред Петко Атанасов е запазване на пчелните семейства от различни болести и неприятели. Той апелира за по-бързо въвеждане на електронно правителство, респ. по-голяма свързаност между общински и държавни институции, което да облекчи земеделските производители при регистрация и подаване на документи за участие в различни програми. Според него дигитализация в пчеларството може да се приложи относно мониторинга върху кошерите, с монтиране на датчици, които да следят здравословното състояние на пчелните семейства, температурата в кошерите и др.
С цел разнообразна паша, мобилното пчеларство е следващата стъпка, която ще предприеме Петко Атанасов. Амбицията му е да увеличи кошерите до 500, а новите също да бъдат биосертифицирани, както и да произвежда различни пчелни продукти – прополис, клеева тинктура и др. Той апелира биопчеларите да се кооперират, да си помагат, да бъдат по-конкурентоспособни, за да са фактор на пазара.